Дом ``Петко Стайнов``

Уебсайтът на "Дом Петко Стайнов" е създаден с подкрепата на Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства при Министерството на културата на Република България.

ДОМ ПЕТКО СТАЙНОВ е устроен от фондация "Петко Груев Стайнов" в родната къща на композитора в Казанлък, ул."Акад.Петко Стайнов" № 13. След възстановяването на собствеността върху национализираната бащина къща - паметник на културата от национално значение - наследниците на композитора я ремонтират основно и в края на 1999 год. я даряват на Фондацията за ползване в съответствие с целите й.

ДОМ ПЕТКО СТАЙНОВ е културно средище, състоящо се от:

  • Постоянна музейна експозиция "Петко Стайнов", устроена от Исторически музей "Искра"
  • Музикален салон
  • Електронен архив

За композитора Петко Стайнов

Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в гр. Казанлък в семейството на индустриалец. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си. В Института за слепи в София учи флейта, цигулка и хармония, както и пиано при Андрей Стоянов. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано.

През 1925 г. създава първата си значителна творба – симфоничната сюита "Тракийски танци" в три части, впоследствие допълнена с още една част – „Мечкарско“ (1926). По-късно написва симфоничните поеми "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937), симфоничната сюита "Приказка" (1930), симфонично скерцо (1938), концертните увертюри „Балкан“ и „Младежка увертюра“ (1936 и 1953), както и две симфонии (1945 и 1949).

Петко Стайнов твори и в областта на хоровата музика. С хоровите си балади става основоположник на нов дял в българската музика. В тях той претворява предимно драматични събития от старата и новата история на България и постига национално баладично звучене ("Тайната на Струма”, 1931; „Урвич”, 1933; „Конници”, 1932; „Сто двадесет души”, 1935; „Момина жалба”, 1936; „Другарят Антон”, 1954; „Кум Герман”, 1955).

Петко Стайнов води широка музикално-обществена дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.

Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. Умира на 25 юни 1977 г. в София.

За Фондация ``Петко Груев Стайнов``

Фондация “Петко Груев Стайнов” е основана през 1998г. от роднини и близки сътрудници на композитора с цел популяризирането на творчеството и общественото дело на големия български композитор Петко Груев Стайнов в страната и чужбина, както и популяризирането и подпомагането на българското музикално творчество, изпълнителско изкуство и музикознание и в частност на младите композитори, диригенти, изпълнители,изследователи.

От учредяването си  Фондацията организира ежегодно в София музикални празници „Петко Стайнов” и съдейства на община Казанлък при провеждането в града на ежегодни музикални празници „Петко Стайнов”.

Други дейности, свързани с целите на Фондацията, са :

·      издаване на компактдискове, ноти, книги, продуциране на филми и поддръжка на уебсайтове свързани с творчеството и дейността  на Петко Стайнов;

·      предоставяне на музикални награди, стипендии и еднократни помощи на млади музиканти;

·      поддържане на електронен архив на композитора и предоставяне на копия от документи и ноти с произведения на Петко Стайнов на ученици и студенти, разработващи теми, свързани с творчеството му или изпълняващи негови произведения.

За Исторически музей ``Искра``

Основан през 1901 г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов. Историческият музей "Искра" е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 70 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край.

В музея могат да се видят постоянните експозиции на отделите „Археология”` „Възраждане”, „Нова история”, „Етнография” и „Най нова история”. Интерес за туристите представляват колекциите от костени сърпове ( най-голямата в югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии от бита на казанлъчани в миналото.

В трезорната зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона. Те включват уникалния златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска амуниция а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха.

Музеят опазва изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели.


Фондация "Петко Груев Стайнов"

Исторически музей "Искра" - Казанлък